Публикации

ето мойта публикация в списание "Хай Клуб"

Здравейте мило списание,реших и аз да ви напиша своята история!Накратко тя се отнася за мен и моя(бивш най-добър приятел).Всичко започна преди 11 години,когато си бях на село.Тъкмо се бях научила да карам колело(бях на 5 години тогава),когато иззад завоя се появи едно момче също на колело,след като избегнахме удара...аз паднах в един пясък...Момчетo се уплаши,защото аз не помръдвах...(все пак не знаех на кой свят съм)след като се приближи,момчето ме пипна по ръката и каза-Ей ей...добре ли си?" В този момент аз се изправих( в цял ръст бях по висока от него) както и да е.Изтупах се от пясъка и чак тогава погледнах кой стои пред мен!Боже колко му бях бясна,та нали заради него се пребих!След като разменихме няколко думи аз си тръгнах в моя роден град Плевен.Две години след тази случка с това момче не се бяхме чували (по онова време нямаше мобилни телефони и компютри)а и забравихме да си вземем поне домашните номера на телефоните.След две години аз си мислех ,че момчето Б. може да ме е забравил...но след две години съдбата ни срещна отново!И то на същия проклет завой на който се пребих погледнахме се,разпознахме се,здрависахме се и после прекарахме цял ден заедно и така станахме най-добри приятели!И това продължи цели 11 години!Мислехме ,че ще продължи вечно...След като бяхме преживели толкова много неща!Много хора завиждаха на приятелството ни и се опитаха да ни разделят...но НЕ успяха!Аз и Б. имахме най-непоклатимите отношения!Бяхме като брат и сестра,всичко си споделяхме,за всичко си помагахме!Бяхме неразделни!Но един ден Б. се промени коренно и тогава осъзнах,че това не е същото момче,което срещнах преди 11 години!Много се разочаровах от него,казах му край и до сега не сме се чували и виждали...(( Но аз все още тая малка надежда в сърцето си ,че той ще осъзнае грешките си и ще ми се извини!Ами това е моята история,надявам се да я публикувате,за да видят всички ,че ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ ИМА,СТИГА ДА ГИ НАМЕРИШ!!!!

Целувки:Вики

Вики много е хубава историята отначало ама в края става много тъжна

Даааммм....и на мен ми е тъжно ама...кво да се прави поне историята е истинска!

ЕеЕе Вики...супер е историята...кофти е...ама пък поне дава важен урок в живота ...и аз имах една най-добра приятелка с която всичко си споделяхме ама успяха да ни скарат съучениците ни ...,но пък ако не се беше случило това сигурно нямаше да ви имам лоф ви много ...както се казва всяко зло за добро

Оле горката как ли си го преживяла

Ами да ви кажа честно трудно ми беше...и още е толкова спомени....не си отиват за един ден! но поне имам вас

Така е сис...гадно е...ама винаги можеш да разчиташ на мен когато ти е тежко винаги ще съм до теб

Благодаря ти сис и ти на мене можеш да разчиташ винаги

Трудно е но трябва да знаеш че ние сме с теб

знам